Герои на екипа

Притеснението бе изписано на лицето й,тя не спираше да се притеснява къде е сестра й,дали бе добре или не.Катания не можеше да мисли за нищо друго освен за нея,а трябваше.Имаше много по-важна работа,да разкара чичо си от трона си,да издигне страната си отново на нивото което бе някога,но това нямаше да е никак лесно.Чичо й,който вече й бе съпруг нямаше да се даде толкова лесно,нямаше да й позволи да върне и сестра си у дома.Но Катания щеше да стори всичко по силите си и да я върне,да направи онова което е редно.Нямаше да позволи страхът или вуйчо й да я спрат.Тя бе със силен характер,непреклонна пред проблемите си,изправяйке се с гордо вдигната глава и борейки се срещу всеки за идеалите си.За нещата които иска.А те не бяха много го и бяха доста трудни за постигане като се имашев предвид колко суров бе съпругът й към нея.Как я следеше постоянно,как не даваше да отиде някъде без самият той да знае.Пазеше я много,но не защото я обичаше а защото тяка пазеше трона си.А и за него тя бе красавица и роднинската им връзка изобщо не бе важна.Докъто за Катания не бе така и тя не можеше да погледне на него с друг поглед,затова и двамата още не бяха консумирали брака си,въпреки че бе иманало близо три месеца от него.Но Катания успешно се измъкваше всеки пък,но не се знаеше докога,надяваше се по-дълго да продължи иначе не би издържала да позволи на чичо й да я докосне.

Катания стоеше и си мислеше.Стоеше в стаята си и правеше поредните планова как да се измъкне от кашата,как да намери сестра си,но бе прекъсната от слугинята която я извика.Тя имаше задължения и трябваше да ги изпълнява независимо от всичко.Тя щеше да накара народа й да я обикне,щеше да го стори за да върне кралството си,което й принадлежи по право.